I grew up in what you would call a “Traditional Bulgarian Family.” My father is an only child, so my brother and I, my parents and my grandparents all lived together in the same house – sharing meals every day, household chores and raising us growing up. My grandparents grew up in a small village in central northern Bulgaria, and left their homes and parents to live in the big city of Veliko Tarnovo. They built their own house, saved money to send my dad to college in Sofia and every summer travelled back and forth to their village to grow and can fruits, vegetables and pickles for the family to enjoy during the winter. I often spent summers in my great-grandma’s house, listening to her stories about growing up and village life, reading Elin Pelin books and going for long walks with my grandpa along the Yantra river. As with many Bulgarian families, I was named after my grandma Ekaterina and my brother was named after my grandpa Boris. I guess I inherited not only my grandma’s name, but her passion for teaching, too. Growing up, I would often join her in her elementary school classroom, helping her out with the 1st graders, listening to her sing and play the accordion. I knew back then I wanted to be like her – inspiring and educating children. My mom had told me how grandma would sing to us when we were babies, and we would fall asleep. I will always treasure the memories of my grandma sitting and knitting socks for us, while I was writing essays for my English class up till 1am, so I wouldn’t fall asleep, or sitting at her dining room table, cleaning green beans, while teaching me Stari Gradski songs like “I drank red wine last night” and “I’m an English Maiden.” I never knew my other grandma – she died, when my mom was 12 years-old. When I joined Bulgarian Voices of Seattle, we were all excited about singing traditional songs and finding our own costumes. I wasn’t going to visit my family that year, so I was sad I wouldn’t be able to have an original costume. Then my mom mentioned that her mom also sang in the village choir and she remembers her wearing a black dress with red, yellow and orange squares at the bottom. I’ve never seen a costume like this, but to my surprise, I found a number of pictures of women from my family’s region wearing that kind of dress. So I got inspired – I found a black dress, some striped cloth, some decorative lace and spent a day making my own costume. I felt so connected to the many Bulgarian women, who lived decades and centuries before me, who made their own dresses and shirts and put so much love and creativity into them. So here I was, thousands of miles away from Bulgaria, in Bellevue, Washington, connecting with both of my grandmas in such a unique way – through the songs we sing and the dresses we wear with my new family of inspiring women, all part of Bulgarian Voices of Seattle. “The Songs of Our Families” project is more than just a way of preserving the memories of our families, it has a part of the hearts and souls of each and every woman who is a member of our choir. We hope it will touch your hearts the way it touches ours. There is still time to show your love and support – please visit the project website for details and donations. http://www.indiegogo.com/projects/songs-of-our-families
Тази баба
Аз израстнах в така нареченото „традиционно българско семейство“. Баща ми е единствено дете и за това аз, брат ми, родителите ми, баба и дядо живеехме заедно в една къща – всеки ден сядахме на една маса да се храним заедно, вършихме домакинската работа заедно и ни отглеждаха като деца заедно. Моите баба и дядо са отраснали в малко село в средна северна България и са напуснали своите домове и родители, за да живеят в „големия град“ Велико Търново. Те сами са си построили къща, спестили пари да изпратят баща ми да учи в София и всяко лято пътуваха напред-назад до село, за да отглеждат и консервират плодове, зеленчуци и трушии за семейството през зимата. Аз често прекарвах летата в къщата на прабаба ми, слушайки истории за нейното детство и живота на село, четейки книгите на Елин Пелин и ходейки на дълги разходки с дядо ми по брега на река Янтра. Както в много български семейства, аз съм кръстена на баба ми Екатерина, а брат ми е кръстен на дядо ми Борис. Явно съм наследила не само името на баба ми, но и нейната страст към учителската професия. Като малка, често ходех в нейната класна стая да й помагам с първолаците и я слушах как пее и свири на акордеон. Още тогава знаех, че искам да бъда като нея – да обучавам и вдъхновявам децата. Майка ми ми е разказвала, как баба ни е пеела песни докато заспим, като сме били бебета. Винаги с умиление ще си спомням, как баба ми седеше и плетеше чорапи за нас, докато аз пишех съчинения на англииски за домашно до 1 часа сутринта, за да не заспя, или как седеше и чистеше зелен боб на кухненската маса, докато ме учеше на стари градски песни като „Червено вино снощи пих“ и „Аз съм мома англичанка“. Не познавам другата си баба – тя е починала, когато майка ми е била на 12 години. Когато се включих в хора „Българските Гласове в Сиатъл“, всички бяхме много етусиазирани да пеем традиционни фолклорни песни и да си намерим свой носии. Аз не планувах да си ходя до България през тази година и ми беше тъжно, че нямам да имам автентична носия. Тогава майка ми спомена, че баба ми също е пяла в селския хор и си спомнила, че тя е била облечена в черен сукман с червени, жълти и оранжеви квадрати по ръба. Никога не бях виждала такава носия, но за моя изненада, намерих няколко снимки на жени от родния край на родителите ми, които бяха облечени с такива сукмани. И така се вдъхнових – намерих си черна рокля, плат на ивици, дантела и прекарах един ден в изработване на собствената си носия. Почувствах се толкова близка с безбройните български жени, които са живели десетилетия и столетия преди мен, които сами са си изработвали ризите и сукманите с толкова много любов и творчество. А ето ме и мен, на хиляди километри от България, в Белвю – щата Вашингтон, свързана по неповторим начим с двете ми баби – чрез песните, които пеем и чрез носиите, които носим в моето ново семейство от неповторими жени, всички част от „Българските Гласове в Сиатъл“. Проектът „Песните на нашите семейства“ е не само начин да запазим спомените и наследството на семействата ни, в него има част от душите и сърцата на всяка една жена, която е член на хора. Надяваме се, че този проект ще докосне и вашите сърца, така както докосва нашите. Все още има време да покажете вашата любов и подкрепа – моля посетете страницата на проекта за повече информация и дарения.
http://www.indiegogo.com/projects/songs-of-our-families