I never really liked folk music or dances. Growing up in communist Bulgaria, we automatically switched off the radio to a different station if folk music was on. At that time we felt that it was a part of the government “propaganda.” In addition, my family had no relatives in the countryside, so my village experience was limited to visiting the “mehana” type restaurants near Sofia with good “kebapcheta” served on brown ceramic plates, where the music was mostly from the “Stari gradski” type; or visiting places like “Etara”, a folkloric showcase village and tourist attraction on our way to the Black Sea coast. My musical experience consisted of the classical music that my parents listened to or groups like The Beatles, Rolling Stones, Temptations, and many other bands that my brother and I would much rather listen to.
The musical scene didn’t change much for my husband and I after we came to Seattle. We were too busy raising a family and becoming part of the “melting pot” of this country. Until one day a friend of mine said, “Why don’t you come dance with us, it is a good workout and we go for happy hour after!”
And the rest is history. I joined the “Radost Folk Ensemble.” It was like a window was opening in front of me. First a little bit. Then a little bit more. The music, the unusual voices, the uneven rhythms, the difficult steps, and the colors of the costumes fascinated me. The dedication and love for the Bulgarian music and traditions that I saw on the faces of Tom and Sidney Deering, manager and artistic director, Daniela Makedonska, choreographer, and the rest of the enthusiastic Bulgarian and non-Bulgarian Radost members was contagious. Slowly, the rock-and-roll cds in my car disappeared and instead I was listening to Sestri Kushlevi, The Mystery of the Bulgarian Voices and loving it!
And this takes me to the end of my story. I don’t own beautiful family embroidery to leave to my children, but I am hoping that it is not too late to instill in them love and pride in their culture. I know I am succeeding with my 3-month-old granddaughter, who smiles every time I sing her songs that I learned with the Bulgarian Voices in Seattle women’s choir. I am hoping that projects like “Songs of Our Families” will help them appreciate the beauty of our songs and dance, so that they can teach them to their children and their children’s children. And this is why it is so important to support projects like “Songs of our Families” – to preserve our culture and traditions for our children, for future generations, for Bulgaria.
Iskra (Center), Rady (Left), Elka (Right).
Никога не сам харесвала народна музика или танци. Когато растяхме в комунистическа България, автоматично сменяхме станцията на радиото, ако свиреха народна музика. По това време ние възприемахме фолклора като един вид правителствена пропаганда. Освен това моето семейство нямаше извънградски роднини и моята връзка с фолклора се състоеше главно в посещение на “битови” ресторанти в околностите на София с хубави кебапчета и музика главно от типа на “стари градски песни”; или спирка на “Етъра” – туристическа фолклорна атракция по пътя към Черно море. Що се отнася до музика, бях принудена да слушам класическа музика която родителите ми почитаха, или с брат ми с по-голямо удоволствие слушахме “Бийтълс”, “Ролинт Стонс”, “Темптейшънс” и мого други подобни популярни групи по онова време.
Що се отнася до музиката, нещата не се промениха много след като със съпруга ми дойдохме в Сиятел. Бяхме заети с отглеждане на децата си и се мъчехме да се приспособиме бързо към новия живот. Един ден по време на разговор с моя приятелка тя ми каза: “Защо не дойдеш да танцуваш с нас – много добра гимнастика е, плюс това обикновенно отиваме да похапнем и пийнем след това”. И това постави начало на нов стадий на живота ми. Присъединих се към фолклорния ансамбъл “Радост”. Постепенно почуствах че пред мен се отваря един прозорец. Първо малко. После още малко. Музиката, странните гласове, неправилните ритми, цветовете на костюмите започнаха силно да ме вълнуват. Силно заразителна беше и всеотдайността към българската музика и танци която виждах по лицата на Том и Сидни Дееринг, съответно ръководител и художествен директор, хореографката Даниела Македонска и другите членове на ансамбъла – българи и американци. Постепенно започнах да се снабдявам и с голямо удоволствие да слушам записи на “Сестри Кушлеви”, “Мистерията на българските гласове” и др. подобни.
И с това приключвам с моята история. Въпрени че нямам фамилни битови бродерии и шевици, които да мога да оставя на децата си, мисля че не е късно да ги науча да обичат и да се гордеят със своето културно наследство. Виждам че успявам и с моята тримесечна внучка, която широко се усмихва когато и пея песните които научих с “Българските гласове в Сиятел”. Сигурна съм че начинания като “Песни на нашите семейства” ще им помогнат да оценят красотата на нашият фолклор, на нашите песни и танци за да могат и те да ги предадат на своите деца. За това е изключително важно за подпомагаме изяви като “Песни на нашите семейства” – за да запазиме нашата култура и традиции за децата си, за бъдещите поколения и за България!