My son Daniel was born in Kirkland, Washington in the summer of 2012. When I first found out that I was pregnant, we had just plunged into this new venture called Bulgarian Voices of Seattle. Week by week, a season of singing went by leaving behind many fun events and memories with the ladies I came to know and dearly love. My baby was steadily growing, kicking, turning, and showing signs of himself! I was really happy that even before he was born, my son was surrounded by such positive energy and got to associate some of his first real world sounds with laughter and beautiful Bulgarian songs.
Now that we have ended Bulgarian Voices’ second season, Danny is almost a year old and literally part of the choir! I brought him in to rehearsals, concerts, parties, sediankas, and I could tell he was having a good time. Apart from enjoying the exhilarating attention of 20-something women, he also stood quiet and listened when we sang. At times, he would clap or make his own funny little noises as if he knew and wanted to participate. Sometimes at night, before I put him to bed, I would sing parts from rehearsals and he would stare back at me as if he meant “wait a minute, I know this tune!”
I realize that Danny will grow up influenced by many languages and cultures but as a mother I hope that he will hold what is Bulgarian most dear to his heart. Just like my parents and grandparents raised me to love and be proud of my native heritage, I want to preserve and pass down to my child the treasure of having a true identity and strong roots. What better way to do this than through music! Our unique and beautiful folk songs that bound people together and never faded through the centuries. Those stories that tell about emotions, and beauty, and heroes in such simple but powerful words. It is the song that truly reaches the heart and captures it.
This is why I support the “Songs of Our Families” project. What we are doing is not simply a compilation of recordings. We are putting together a piece of legacy to leave behind for our children and these songs are even more meaningful because they come from our own mothers and grandmothers. The song I am dedicating to this project was sung by my husband’s grandmother Tzana when she was a young 20-year old singer in her village choir. Baba Tzana is very old now and with many scars and pains from her hard working life but her spirit lights up when she sings. This is how her great grandson Daniel will remember her – a beautiful voice and an ageless smile.
Irina Bozhilova
Моят син Даниел се роди в Къркланд, Вашингтон през лятото на 2012 г. Когато за пръв път разбрах, че ще имам дете, тъкмо бяхме стартирали приключението “Български гласове от Сиатъл”. Седмица след седмица, първият сезон на хора отмина, оставяйки след себе си редица забавни моменти и мероприятия с дамите, които постепенно опознах и обикнах. През това време бебето растеше все по-бързо, риташе, обръщаше се и по всякакъв начин напомняше за себе си! Бях наистина щастлива, че дори преди да се роди, синът ми беше обграден с толкова позитивна енергия и едни от първите му звуци от външния свят бяха смехът и красивите български песни.
Сега, след края и на втория сезон на “Българските гласове”, Дани е почти на една година и буквално е част от хора! Водех го редовно с мен на репетиции, концерти, партита, “седянки” и виждах, че доста се забавляваше. Освен че се наслаждаваше на въодушевеното внимание на двайсетината жени, той също притихваше и се заслушваше, когато започвахме да пеем. От време на време пляскаше с ръце и поизнасяше неговите си бебешки смешни звуци, като че ли разбираше и искаше и той да се включи. Понякога вечер вкъщи, преди да го сложа да си легне, му запявах части от песни от репетициите и той ме поглеждаше обратно сякаш искаше да каже: “Чакай малко, знам я тази песен!”
Аз осъзнавам, че Дани ще порастне под влиянието на много езици и култури, но като майка искрено се надявам, че най-скъпо до сърцето му ще остане всичко българско. Също както моите родители, баби и дядовци са ме възпитавали да обичам и да се гордея с родното си наследство, така и аз желая да съхраня и предам на детето си богатството да имаш собствена национална идентичност и силни родни корени. И какъв по-добър начин да направя това от музиката! Чрез нашите уникални и прекрасни фолклорни песни, които са обединявали хората без да избледнят през вековете. Онези предания, разказващи за чувства, за красота, за герои с толкова обикновени, но силни думи. Именно песента е тази, която достига до сърцето и го грабва.
Ето затова аз подкрепям проекта “Песни от нашите семейства”. Това, което правим не е просто сбор от записи. Ние сглобяваме един къс наследство, което ще остане след нас за децата ни и тези песни имат още по-голяма стойност, тъй като са взети от нашите собствени майки и баби. Песента, която аз посвещавам на този проект е изпята от бабата на моя съпруг – баба Цана, когато тя е била млада двайсетина годишна певица в хора на нейното село. Днес баба Цана е доста възрастна и с много болежки от трудния си работлив живот, но когато запява и душата й грейва. Така ще я запомни и нейният правнук Даниел – един красив глас и неостаряваща усмивка.
Ирина Божилова