The American Who Brought Me Back To My Roots
A Thankful Letter
I have never been into folk music or traditions. My grandparents died when I was very young and my parents listened only to modern music to which I was exposed to. So, unlike any of you, I don’t have many memories and I can’t tell a beautiful story about my past.
It all started two years ago when Jeny (Angelova) who was one of the founders of The Bulgarian Cultural and Heritage Center in Seattle, told me about the idea of Mary Sherhart to conduct a Bulgarian choir and asked me to sing in it. I was very skeptical and because I simply did not like this kind of music, I flatly refused in the beginning. But if you know Jeny, she could be very persuasive, and made me promise to participate (and because I love her dearly), I gave her my word of honor.
Even in my wildest dreams I would have never imagined myself singing a beautiful Bulgarian song in a traditional Bulgarian costume in front of hundreds of people. I was so proud of myself and thankful at the same time. Thankful to this amazing woman, this American, who made me like folk music and listen to it. She dedicated her whole life to the Balkan music and she conducted the choir with such passion and devotion, that I couldn’t help but admire her. Mary Sherhart – an American who brought me back to my roots, an American who showed me the treasure of the Bulgarian music. I am infinitely grateful to her and I will continue to preserve and to spread our music and traditions to all my friends and family, because I am Bulgarian! And no matter what is happening in our country right now, I am still proud to be a Bulgarian!
Happiness is when what you think, what you say, and what you do are in harmony.
Американката, която ме върна към корените ми
Благодарствено писмо
Народната музика никога не ми е била по вкуса, нито съм била запозната с нашите традиции. Бабите ми и дядовците починаха още, когато бях съвсем малка, а родителите ми слушаха рок, поп и блус; музика, които разбира се, слушах и аз. Затова спомени ми са доста оскъдни и нямам интересни неща за разказване.
Преди 2 години, Жени (Ангелова), която е и една от основателките на Българския център за култура в Сиатъл, ми спомена за идеята на “някаква” американка, която искала да сформира български хор. Помоли ме да се запиша, защото нямало желаещи, а пък видиш ли – срам пред американката, която иска да ни научи да пеем български песни. Аз категорично отказах в началото, бях много скептично настроена, а пък и хич не ми допадаше идеята да пея народни песни. Да, ама Жени е човек, който не си оставя магарето в калта и ме накара да обещая, че ще се явя поне на няколко репетиции. И тъй като аз дълбоко уважавам и обичам Жени, нямаше накъде да ходя и реших да устоя на думата си.
Никога не съм си и представяла дори насън, че ще пея народни песни облечена в традиционен фолклорен костюм и то пред стотици хора публика. Бях толкова горда от себе си и благодарна в същото време. Благодарна на тази невероятна жена, тази американка, която ме накара да заобичам българската музика. Тази жена, която е посветила целия си живот на балканската музика и дирижираше нашия хор с толкава желание и отдаденост, че не ми оставаше нищо друго освен да и се възхищавам. Мери Шерхарт, американката, която ме върна назад към корените ми, американката, която ми показа богатството на българската музика. Аз съм безкрайно благодарна на Мери и ще продължавам да съхранявам в сърцето си музиката и традициите ни, защото съм българка. И независимо какво е състоянието на страната ни и какво е управлението ни, аз все пак се гордея с корените си!